Уцелване....
Уцелваха ме...
да стъпвам в определени петолиния.
И стъпвах.
Беше ми фалшиво
Мълчах и само дишах.
Лятото прострях да съхне,
защото акордите се късаха в зенита си.
Наливах пустотата в празно -
стотинките във джоба ми подрънкваха.
Изкривявах си походката -
падах, влачех се, но ставах...
Умората през силуета ми преливаше...
Проклинах се в тъма,
оплетена от плява
и пак оставах добродетелна,
незавършена от очертано светло!
Разцъфваха уханни люляци,
покрити от мъгла или илюзия -
истински в своето възмездие.
Квадратна в свойта безнадежност,
исках нещо да се случи...!
Като отронване на ретина,
за да виждаш в слепота от истини...!!
© Женина Богданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
``незавършена от очертано светло!`` Хубаво е да преливаш в светлина... Поздрави!
-
Поздравления!
-
Поздрав!
-
"...за да виждаш в слепота от истини...!!"
Много път трябва да извърви човек за да види това...
Хубав стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мълчах и само дишах.
Лятото прострях да съхне,
защото акордите се късаха в зенита си."
Усетих болката и сякаш преживяното
камшично мята знаци по гърба ми...
А белезите дрънкат неразбрани
и уж разбрах защо в душата мръква...
Аплодисменти ,отново великолепен стих!