Уча се да те обичам...
Уча се да те обичам,
но успявам ли в това?
Без да искам, те ранявам
с действия или слова...
Сякаш съм дете, което
искрено е, но уви...
Точно с искрените думи
наранява... и боли.
Казани във лошо време
или просто тежък час,
те превръщат се във бреме
и издигат между нас
стъклени стени. Разбий ги
и спаси ме от страха,
че изгубвам те... Без тебе
ще ме победи света.
Уча се да те обичам...
и разбрах къде греша.
Не мога да науча нещо,
за което всъщност съм била
създадена. Да те обичам
е центърът на мойто Аз.
Единствената моя мисия.
Онзи притаен и таен глас,
който ме успокоява смело,
щом се сгуша в твоите ръце.
И показва пътя към дома...
моят дом във твоите ръце.
Това ми стига. Да те имам.
Със теб съм цяла. Не греша.
Уча се да те обичам,
а всъщност... Аз съм Обичта.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
