Учител - сам на себе си
Колко пъти тръгвах по пътеки,
колко?... до зазидани врати!
Връщах се сред времена нелеки,
целият обсебен от вини.
Но не се предавах, все дерзаех,
бурите поканвах ги на танц.
Плачех, сетне вдигах се, мечтаех,
после се пренасях в супертранс.
Кой да ме научи? – не, не искам,
всичките учители мълчат.
Трябва сам да изнамеря изход,
нищо, че след мен тълпи гълчат.
Ето ме, пред вечната Голгота,
целият във тръните завит.
Гений на страданието тропа,
аз готов съм – с болките пропит!
© Данаил Таков All rights reserved.
