Oct 30, 2005, 8:31 AM

Учителка

  Poetry
1.6K 0 2
Учителко добра,
тъй нежна като карамфила,
ти с ум си ме дарила 
и обич си ми подарила!

Снегът е паднал мек и бял
и всичко е засипал
кой пръв по него е вървял,
във тази утрин тиха?

Ти станала си от зори,
учителко любима,
дошла си първа в клас дори
и в тази люта зима.

Макар че късно през нощта 
към къщи се запъти,
макар че с хиляди неща
тревожим и съня ти.

Как всеотдайна как нежна бе само
спряла пред малкия чин,
грешка бе то да ти казваме мамо,
ала сгреши не един!!!

Учителко добра и мила,
тъй нежна като карамфила,
ти с ум си ме дарила 
и ОБИЧ си ми подарила...
            
                                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...