Учителка - 2
УЧИТЕЛКА - 2
Тя не проси. За поздрав подава ръка,
А в сърцето си бисери носи.
Остаряла, не помни на кого и кога
е задавала трудни въпроси...
Многоброен бе само нейният клас.
На всеки въпрос с лекота отговаряше.
Въпросите трудни разнищи докрай -
урок по "човечност" тя преподаваше...
Всяка година изпращаше ято,
не със сълзи, а с ведра усмивка.
Всяка птица със бисер в душата -
тази учителка беше щастливка.
Под забрадката дълго се взира -
търси птица от свойте ята.
Към всеки ръката протяга -
жадуваща поздрав сега.
Всеки бърза и мисли - виж просякиня,
някой хвърля й дребни пари.
Със бастуна парите тя бута,
неразбрана, със влажни очи.
Да достигне до другия ъгъл не може.
Светофар дава път на коли.
"Добър ден!" - зад гърба някой казва.
Тя не чува! Търси с очи.
Поздравът бързо тълпата отнесе,
нищо незначещ в бързия ден.
От нея нечут, а толкова чакан!
Тя разбра, че светът е студен.
Но не спря да се взира в простора
и си спомни своя завет.
Като млада на всеки го казваше:
"Да успееш, гледай напред!"
© Иван Иванов All rights reserved.
