Учителко, благодаря!
Училището – пъстър свят!
Читанка с буквички, къде ме води?
И есенно звънче пропя,
тиктакат срички в час по „Край мой, ро́ден“!
Едно листенце от букет
лекува спомен, трепнал неотдавна,
как на широк и тесен ред
„обичам“ пишех разкривено, с главна.
Безкрайно ви благодаря!
Лице угри́жено, задача сложна,
а бяхте толкова добра –
грешах, подсказвахте ми: „Знам, че можеш!“
От вас защо, какво и как,
да полетя, се учих, с волна мисъл!
Аз идвам рошав първолак,
ръка целувам, ах – мастило плисна –
Я!… е детският печат в „Благодаря"😊!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
