Учудване
Врабче, врабченце сиво,
самотно, скромно,
не ти се чудя,
че си ти бездомно.
Гарго, птицо черна,
зла, коварна,
не ти се чудя,
че не си ни вярна.
Папагале, щом дома ни
ти красиш, огласяш,
не ти се чудя,
че само ни пригласяш.
Гълъбици, сиви, черни,
бели или пъстри птици,
не се чудя, че на душата ни
сте вие сродни, като сестрици.
Навсякъде сновеш, почистваш
ти, Косе Босе, птицо дребна,
вечно бързаш, не ти се чудя,
че си ни потребна.
Надеждите ни пазиш,
лястовичке лекокрила,
не ти се чудя, че вярата ни
в теб гнездо е свила.
Щъркел шарен, дългокрак,
уморен от път далечен,
не се учудвам защо, когато си почиваш,
единия си крак подвиваш.
Сврако, птица тъй свадлива,
любопитна, всичко искаш първа да узнаеш,
не се учудвам, че си тъй креслива
и за тайните ни ти нехаеш.
Учудвам се, че във човека
всяка птица като в огледало се оглежда.
Затова ли не веднъж
човекът на някои от тези птици ни изглежда?!...
© Анна Попова All rights reserved.
