Удари сърцето ми и нека спре,
защото не може повече да понесе.
Живот без теб е като песен без глас.
Удари сърцето ми и нека го боли,
защото и мене ме боли.
Удари го да кърви.
Рана без кръв да се отвори и да боли.
Удари го да се пръсне, че е вече непотребно.
Ти взе частиците от него и ги стъпка.
Счупи го на парчета и навред ги разпръсна.
Удари сърцето ми и го вземи.
Изсмучи от него всичко ти.
И после празната черупка ми върни.
© Сириус Блек All rights reserved.
поздрави за хубавото стихотворение
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
