Угасна слънцето в зори
УГАСНА СЛЪНЦЕТО В ЗОРИ
За мен отдавна няма пролет,
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва,
сърцето стяга в як хомот?!
При вечни зими няма жътва,
замръзват семе, цвят и плод!
Почти загубил свяст и разум,
в тъми залутан, без компас –
се боря с дивата омраза,
нашепваща с коварен глас.
Проклет живот, съдба нерада! –
безделникът за миг не спря
в безбрежни бездни да пропада,
не чакайки след нощ зора…
Мечти и спомени прежалих,
надежди, страхове убих…
От най-позорните провали
се ражда тъжният ми стих.
За себе си не жаля никак,
макар от тези редове
неутешима скръб да блика
и безнадеждност да зове.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
