Ухае празнично на боб
В махалата празнично ухае
и се носи аромат на боб.
Миризмата силна се не трае,
залпово се вдига на възбог.
Бобът, с печени чушлета люти -
с копър, чесън, олио, оцет -
произвежда празнични салюти
и щастливи крачим ний напред!
Всеки ден за нас е светъл празник,
и го отбелязваме със боб!
Щастието е химера празна,
както празен – общият ни джоб!
Ала туй не ни тревожи никак
и направо си е бял кахър.
„Комшу - зад плета съседът вика, -
я, ела - винцокът е добър!...”
Крачим, перманентно упоени,
аз – до него, а пък той – до мен!...
Низ от празниците нареден е,
и салюти – всеки божи ден!...
Де да беше само махалата,
ала бобът е превзел града!
Щом като направим пак главата,
толкова прекрасен е света!...
И се чуват празнични салюти!
(Казах - с чесън, олио, оцет,
се подправят чушчиците люти!...)
Как да не вървиш щастлив напред!...
© Роберт All rights reserved.
Ама да ти кажа и на мен ми липсват детските години. Още си спомням как се събирахме около масата на боб с семейството и почти всички близки и приятели. Много обичам боб със наденичка люти чушчици, чесънче, оцет и олио. Поздрави и хубава вечер Роби!
