Sep 13, 2012, 8:18 PM

Ухаеш...

  Poetry » Love
837 0 0

Ухаеш страстно.

Опияняваш ме със дъх сега.

Но всичко тук е толкова опасно...

Недей да идваш във нощта...

 

Ухаеш на промяна.

Усещам - идва бавно тя.

А болката я няма.

Лети и моята, и твоята душа.

 

Ухаеш толкова различно.

На искреност и топлина.

И всичко става неприлично...

И шепнеш ми, че съм една...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...