С красива раковина те подсещам
за лятото, изпълнено с жар,
за стъпките по пясъка горещ,
за двама ни, поели слънчев дар.
Спомни си за кафето - недопито
оставаше до късно през нощта.
И щом ме галеха ръцете,
от жарки дири пламваше плътта.
Претопляхме напитка утаена -
на устни бе с горчив привкус.
От сладостта на нощите горещи
ухаеше на шоколадов мус.
© Петя Кръстева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
