tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
Apr 20, 2017, 6:00 PM

Ухание на Душа 

  Poetry » Phylosophy
527 1 7

Душата ти - кристална е сълза.
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...

Но щом с приятел ти я споделиш,
почувствал силно за утеха рамо,
тогава от какво да се боиш,
то заличава всичко преживяно.

Остава само споменът един,
че минал си пътека непозната,
в която с думи върху празен лист
надипляш мисли и лекуваш рана.

Почти е заздравяла. Ето, на,
усмихва се от тъмното душата.
Та, тя жадува толкоз светлина
и любовта отдавна ни позната.

Ухае днес на розова вода.
А може би на морски бриз ухае.
Красива е! Блести от чистота!
Пак чака някой да я приласкае.

Отново с топлина да я дари,
с песните ритмични на сърцето.
Същински феникс да се прероди
и по-ефирна литне към небето.

 

Таня Мезева & Таня Илиева

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??