littlestranger (Снежана Петрова)
75 100
Apr 6, 2008, 10:06 AM

Уханието на самотата 

  Poetry » Other
1199 0 3

Усещаш единствено аромата на студената самота,
няма го уханието на сладкия и парфюм
и спокойното и лице, скрило от света цялата си красота,
вятърът отвява спомена и със скърцащ шум.

Няма ги черешовите и устни,
галещи нежно шията ти със своето дихание
и ръцете и, обвивали преди раменете ти,
сега галят струните и тъжни звуци разплакват душата ти.

И когато се събудиш, няма я топлината на тялото и,
само споменът тича през мечтите ти,
искаш да спреш времето, да задържиш образа и,
сего всичко е пепел, но не запали ли огъня ти?
 

Боли, когато дишаш, нали?...
Знаеш, че тя е там и свири тайнствена мелодия на старата китара.
Знаеш, че шепти името ти и пита се защо...
Боли, когато нараниш, нали?...

© Снежана Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • старата китара...красив стих...събужда спомени и силни емоции...
  • Преживяно, истинско, вълнуващо..дочух музика, нежна..Поздравления!!!
  • Много красив и тъжен стих...усетих го...
    уханието на...самотата...и болката...
    с обич, Снежана.
Random works
: ??:??