Усещаш единствено аромата на студената самота, няма го уханието на сладкия и парфюм и спокойното и лице, скрило от света цялата си красота, вятърът отвява спомена и със скърцащ шум.
Няма ги черешовите и устни, галещи нежно шията ти със своето дихание и ръцете и, обвивали преди раменете ти, сега галят струните и тъжни звуци разплакват душата ти.
И когато се събудиш, няма я топлината на тялото и, само споменът тича през мечтите ти, искаш да спреш времето, да задържиш образа и, сего всичко е пепел, но не запали ли огъня ти?
Боли, когато дишаш, нали?... Знаеш, че тя е там и свири тайнствена мелодия на старата китара. Знаеш, че шепти името ти и пита се защо... Боли, когато нараниш, нали?...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.