По лицето и капки дъжд се стичат,
в очите му сълзите напират.
Към края тъжен двамата крачат,
но думите кратки сърцата не намират.
Уж е пролет, а те не усещат.
Зима е сковала сърцата на двама.
Сърцата любов не пращат,
а тихо пустеят в сивата гама.
Ще кажете: "Та нали е пролет,
сърцата на двама само эа любов говорят."
За двама е само тогава пролет,
когато душите эа красивите чувства се борят.
© Теодора Петрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
