Dec 18, 2007, 9:09 AM

Уж са ангели жените

  Poetry » Other
949 0 17
 

Уж са ангели жените,

а пък как се случи -

ни един от моя випуск

на жена не случи!

 

Някои по две, а други

и по три смениха -

всички до един от трън

на глог се насадиха!

 

Даже аз веднъж намислил

бях да се развеждам,

но жените на познатите

като поглеждам,

 

и като ги комбинирам

кой с коя се схожда,

моята жена - си мисля -

най-си ми подхожда!

 

Разведа ли се със нея -

и пишман ще стана!

 

Бих я заменил - със радост -

само за Светлана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре си сторил че си спрял
    със идеята за "бартер" нов...
    То хубаво е със Светланал
    но позакъснял си с този лов.
    А и опасност има да случиш
    на по-голямо зло... Мълчи,
    не се знае каква ще улучиш,
    "дявола под камък нека спи".

    Поздрав и усмивка за усмивката ти.
  • Със сигурност!!!
  • Жена ми няма да го види! Но и да го види, ще ме разбере!
    Светланал, зная че няма да ми се случи - чак под толкова щастлива звезда не съм роден! Но дано намери място в колекцията ти с комплиментите!
  • Ангар, внимавай какво си пожелаваш!!! Я ако се сбъдне?!
  • А тя какво мисли по въпроса, а?

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...