Уж всичко е по старому...
По улиците пусти на квартала,
зад тънките панелени стени,
спомени шушукат остарели,
спомените за далечни дни.
Всичко е по старому, уж всичко,
блокове, градинки - тих пейзаж,
пясъчници, детските колички,
локвите по сивия паваж.
Всичко е по старому, уж всичко,
но няма ги онези две деца,
палави и по моряшки блузи,
да вървят с усмихнати лица!
После да се карат и сдобряват,
да се хванат мълком за ръце,
трепети душите им да галят,
свили си от обич колелце.
Всичко е по старому, уж всичко,
но скръбна е самотната луна,
празна е ръката ми, а стиска...
спомена за твойта топлина!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
