УЛИЦА ЩАСТИЕ
Живея на улица Щастие
и хиляди слънчогледи
са мои съседи.
Събуждам се сутрин,
а те ме гледат.
Усмихват ми се и ми казват,
че живеят само заради
едно-единствено нещо –
заради слънцето.
Когато падне нощта,
те не заспиват като нас,
а започват да страдат.
И добре, че е луната, която
им казва да потърпят
съвсем мъничко.
Само до първия слънчев лъч.
Добре, че е луната,
защото иначе
те биха умрели от мъка.
© Павел Красимиров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
