УЛИЦА ЩАСТИЕ
Живея на улица Щастие
и хиляди слънчогледи
са мои съседи.
Събуждам се сутрин,
а те ме гледат.
Усмихват ми се и ми казват,
че живеят само заради
едно-единствено нещо –
заради слънцето.
Когато падне нощта,
те не заспиват като нас,
а започват да страдат.
И добре, че е луната, която
им казва да потърпят
съвсем мъничко.
Само до първия слънчев лъч.
Добре, че е луната,
защото иначе
те биха умрели от мъка.
© Павел Красимиров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
