(У)лицата
Градът се буди по свой алгоритъм.
Утрото съблича на нощта пашкула,
търкулва жълтата слънчева пита
и с бързи крачки денят се втурва
като порив, въздишка, светла мечта,
като ласка или белег от грижа и нужда.
Символ на чувства, на живот, суета,
улицата е люлка за истини и заблуди!
…уЛицата - експозиция постоянна.
Без работно време, вход и билет.
Щастливи, тъжни, но винаги уникални,
гравирани от живота – щедър или проклет!
Тя е огледало на душите човешки…
Спри се, погледай! Грее радостта
на детето в очите - две черни череши -
на замръзналият свят стопяват леда.
Лица уморени… Лица като песен,
не чуваш, но виждаш „Ода на радостта“!
Лице на клошар, споделил с кутрето
залък от контейнера… Красива душа!
Лицата на влюбени за целувка събрани…
И тяхното утре – два кретащи силуета
излъчващи мъдрост, търпение, благост,
под ръка, достолепно към безкрая поели.
Срещат се лица с хиляда лица!
Или само едно, зад маската скрито!
Лице от лед! Неподвижна скала!
И такива, готови да помогнат за всичко!
Но защо от лицата радостта сме изтрили
и усмивката, която ни прави човеци?
С изначалния порив да бъдем щастливи,
на улицата лицата красиво ще светят!
© Даниела Виткова All rights reserved.
