Apr 16, 2010, 10:00 PM

Улична поема (Агресия)

  Poetry » Civic
2.5K 1 2

Падне ли нощта над големия град,

сенките се движат в необикновен парад,

прозорчета малки, потъмнели от дим,

разказват за път недостижим.

На ъгъла, пропити от злоба,

деца продават от онази отрова,

суетна жена под лампа марширува

и подсказва, че всичко се купува.

Пияници плюят по нашата култура,

а нещастник дреме на бордюра.

По тихата улица звучи истерия,

плод на нетърпимата мизерия.

Вее вятър на бедност и мъка,

вятър на смърт и пъкъл,

свисти и вее през дупка в стената,

където лежи Сатаната,

с черен поглед, пронизващ и леден,

с черна плът, злобен и беден,

обучен да мрази,

до болка да пази

сърцето, от омраза пропито,

душата на хлапето сърдито.

 

Скрива се луната, идва светлина,

слънцето огрява неравната земя,

хората се пръскат от всичките страни,

бързат, въпреки че ги боли,

че децата им обикалят голи и боси,

старата жена ходи да проси.

Мръсни лица, ризи кирливи,

правят път на колите красиви,

на онези, които хляба им взеха,

онези, които радостта им отнеха,

онези, които дори Сатаната презира

и хора сред тях не намира.

Кварталът мръсен, от господ забравен.

Човекът, от мъка дълбоко покварен,

цитира на глас Уличната поема

и въздух дори не поема,

отминават го като пътни знаци

онези душевно осакатени сираци.

Не смеят дори да го погледнат,

не смеят ръка към него да протегнат.

"Роби! Глупаци, добре ли ви е, а ?!

Продължавайте да ходите с наведена глава!

Не усещате бунта, който трябва да напира!

Просто плачете, че някой ви презира! “

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лапето All rights reserved.

Comments

Comments

  • не всички, но повечето според мен!
  • "Човекът, от мъка дълбоко покварен,"
    Алчността, злобата, егоизмът и завистта са разделили хората и са ги настроили едни срещу други - може би не всички!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...