Трудно стихотворение
Улици тесни. Небе.
Гледам те плахо в очите.
Беше до мен..и не бе,
но безрезервно обичах.
Светло червен листопад
в паркове от маргаритки.
Връщам се много назад –
на седемнайсет. И с плитки.
Носих пола на плисе.
Раница. И диадема.
Пушихме в двора и се
учехме да сме големи.
Днес само спомен делим
с времето в тясната вечер.
Време за времето. Филм.
Късно е. Късно е вече!
Че си нещастен, личи.
Ще го приема. Аз мога.
Как съм? Добре съм... Почти.
Само боли ме.... до Бога.
Прясно ранени сърца
в летните райски градини.
Днес сме големи... деца
в трудна раздяла, любими.
© Деница Гарелова All rights reserved.
