Улици
По улиците тихи
ходя вечер,
прелиствам спомени
потайни, скрити,
не помня откога
градът не е приличал
със тези лампи
на запален факел.
Този тротоар
е тъй самотен,
няма хора, няма птици,
самотни локви
и Луната се оглежда
в зениците ми със надежда.
...
Пътят ми се свършва
и разходката приключи,
някой зад гърба ми се обръща...
поглеждам...
хиляди самотни светофари.
(2009)
© Триб Трибс All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
