Всеки крачи по своя пътека,
ти - по твоята,
аз - по моята.
Улавяме заедно
мигове,
пътували
от твоя Рай, и от моя Рай.
И се превръщат
в живописни картини,
морски бриз
и нежни облаци.
Вълнува се любовта ни,
разбрала смисъл,
познала милост
и е спокойна с уловеното
в реката
на живота
мъдро послание...
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
