Всеки крачи по своя пътека,
ти - по твоята,
аз - по моята.
Улавяме заедно
мигове,
пътували
от твоя Рай, и от моя Рай.
И се превръщат
в живописни картини,
морски бриз
и нежни облаци.
Вълнува се любовта ни,
разбрала смисъл,
познала милост
и е спокойна с уловеното
в реката
на живота
мъдро послание...
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
