“От такава любов се умира...
Има приказки дето не свършват добре.
А аз... все такива намирам...”

И нашата свърши!
Колко тъжно, нали...
Във един момент теглих чертата!
Има любови, които все са сами,
омръзна ми все да те плача.
Уморих се от нямане,
да те чакам е същото,
вече погледа, виж, не гори!
Там, където те имаше,
сълзите свършиха,
ей тъй изведнъж-
не боли!
Няма място за повече обич.
Не останаха вече сълзи.
Тази приказка напоена
със тонове болка,
е с край като мене горчив!
На парчета се счупих,
да се събирам е късно!
Все такива истории просто чета...
Уморих се от толкоз фалшиво обичане,
и от любов, уж на шега.
Уморих се от принцове...
...от обичане също...

Диана Димитрова