Уморен съм, а не мога да заспя.
Очите си кървясали отворени държа,
че времето – илюзия голяма, все не ми достига.
Безплодно преминават дните ми.
Сериозен труд не мога да полагам.
Забравил съм какво е да работиш.
Безцелно лутам се из пътища безкрайно еднообразни.
Жадувам аз за капчица наслада.
Какво е радост искрена не помня.
То бяха месеци, години... откакто ме напусна.
Къде си ти, о, щастие лъжовно?
Нима завинаги изгубено си ти?
© Тео All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
