Nov 7, 2008, 10:13 PM

Уморен

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Уморен съм, а не мога да заспя.
Очите си кървясали отворени държа,
че времето – илюзия голяма, все не ми достига.
Безплодно преминават дните ми.

Сериозен труд не мога да полагам.
Забравил съм какво е да работиш.
Безцелно лутам се из пътища безкрайно еднообразни.
Жадувам аз за капчица наслада.

Какво е радост искрена не помня.
То бяха месеци, години... откакто ме напусна.
Къде си ти, о, щастие лъжовно?
Нима завинаги изгубено си ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тео All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...