Уморен съм, а не мога да заспя.
Очите си кървясали отворени държа,
че времето – илюзия голяма, все не ми достига.
Безплодно преминават дните ми.
Сериозен труд не мога да полагам.
Забравил съм какво е да работиш.
Безцелно лутам се из пътища безкрайно еднообразни.
Жадувам аз за капчица наслада.
Какво е радост искрена не помня.
То бяха месеци, години... откакто ме напусна.
Къде си ти, о, щастие лъжовно?
Нима завинаги изгубено си ти?
© Тео All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
