Вил (Виолета Зашева) Вил (Виолета Зашева)
33
Aug 31, 2007, 5:48 PM

Уморени очи

  Poetry
1.2K 0 5

Като тънка топола над река
се извиваш над мене,
като вятъра, както приглася
на пролетен дъжд и звучи,
чувам тъжна мелодия
на цигулка, но сякаш ранена,
чувам плач на жена,
на която сърцето кърви.

Като тънка топола над река
се извиваш над мене,
хвърляш шарена сянка
над спокойните тихи води,
покрай тях само някой безпътник
не често минава,
кратък поглед отправя
с уморени и празни очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Зашева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0