Като тънка топола над река
се извиваш над мене,
като вятъра, както приглася
на пролетен дъжд и звучи,
чувам тъжна мелодия
на цигулка, но сякаш ранена,
чувам плач на жена,
на която сърцето кърви.
Като тънка топола над река
се извиваш над мене,
хвърляш шарена сянка
над спокойните тихи води,
покрай тях само някой безпътник
не често минава,
кратък поглед отправя
с уморени и празни очи.
© Виолета Зашева All rights reserved.