Apr 27, 2014, 12:40 PM

Уморени от раздяла

  Poetry » Love
595 0 0

Дали е уморено небето от раздялата голяма,

как разделят се слънцето и луната всеки ден,

дали някъде при всяка раздяла тайно изгаря

по една звездица,  влюбена в изгрева сломен.

Изгревът е тяхната раздяла голяма,

той разделя и много други влюбени души,

и как нощем луната тайно наблюдава

своя любим как дреме уморен.

Дали нощем всичко става позволено,

дали може и невъзможната обич да гори,

дали може невъзможното да превърне във възможно,

може ли две очи да горят, въпреки гъстите мъгли...!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанаска Чочкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...