Уморено... до смърт... Очакване...
Уморено... до смърт... Очакване...
Петстотин двадесет и седем
въздишки отроних.
Постелята замръз(к)на от очакване.
Вятърът забиваше пирони
в прозореца. Вратата не потракна.
До атом се разпаднах.
На този миг в космичното въртене.
Обичаш ме? До лудост? Безпощадно.
Площада ме премина. До стаеност.
Сред зима огън. Съчка бях. Запуках.
Помахах на останките от пътя.
Димът в Небето ми е змей. Засука
от болката. Но още обич мътя.
И още чакам тихо да почука.
Излюпена Надежда да проплаче.
Не те обичам делнично. От скука.
А като празник виното. Гроздоберачо!
© Таня Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех, Таня!!!.............
-
Красиво!
-
!!!
-
С думи-камшици! Поздравления!
-
"Излюпена Надежда"
много хубаво! -
Като празник виното! Колко нагнетена любов в три думи!
-
Харесах излюпената надежда!Поздрав!
-
Страхотно е! Силно и красиво!
-
Успяваш да въздействаш, Таня...Чувството е едно такова неописуемо...свива корема на топка, засяда по гърлото и не ти дава да дишаш...Поздрави!!! И ...вълшебна Нова година!!!
-
527
Нечетно,трицифрено звън на измръзнали клони...
/А уж е топъл чакащият миг/
ако не остарее, ако не го прогонят.
Надеждата накрая все пак ще отмъсти...
Благодаря ти Таня.Весели празници и успешна и вдъхновяваща година във всички житейски аспекти! -
527 е някъде година и половина.
Гроздоберачо)))
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Нека да се разкайва по-късно, ама късно да му е!Ама-ха...!