Уморено ми е ...
Уморено ми е ...
От безсмислени саможертви, от щастие
полуфабрикат, от показно непокорство.
От житейски ръководства, от плоска
духовност, от подменен катарзис.
От празните думи, от маски и роли,
от образи фалшиви.
От болни фантазии, от
вечните оправдания, от пазарлъка със съвестта.
От фанатичното почитане на болката, от
абсолютни догми, от сянката на празнините.
От господството на непревзетото, от
страха от провал, от ужаса на самотността.
От надценената уникалност, от ироничното
обезценяване, от неспособността да се чуваме.
От неумението да бъдем съпричастни, от
незасищащата се нужда от силни усещания,
от лесното заменяне на хора.
От ожесточени съдници, потънали в лъжи,
от обвиненията към другите за собствените избори,
от меланхоличното безверие.
От нагаждащата се самоличност, от
химери за превъзходство, от тъжната нищетата в делата.
От задушаващи изисквания, от пародия на отговорност,
От инфантилни самозаблуди.
Уморено ми е ...
От стени окървавени, от липсата на човечност и съвест..
От половинчати напъни за споделяне на истината,
изтерзана от неказване,.
От гръмки /НЕ/осъзнатости..
Уморено ми е..
От немъртви, с погребани сърца…
© Надя All rights reserved.
