Уморих се 2.0
653
0
1
Уморих се от чужди любови,
от безкрайни, тъй тягостни дни,
от вкуса на познати отрови,
от звука на погрешни стрели...
Разпилях се на малки парчета,
небосклон от кървящи звезди,
а сред тях - една малка планета,
а на нея, надявам се - ТИ!
И потрепва във мене компаса,
всеки път щом усмихнеш се ти,
но потъва във сивата маса,
в океан от безцветни съдби.
А когато почти те намеря,
се изплъзваш отново. Уви!
Най-прекрасната, приказна фея,
се усмихва за други, нали?
В тази приказка наша прастара,
невъзможен е краят щастлив,
но в сърцето надежда догаря,
все по-слаба, но още кърви...
© Вангел Аваля All rights reserved.
