Уморих се от чужди любови,
от безкрайни, тъй тягостни дни,
от вкуса на познати отрови,
от звука на погрешни стрели...
Разпилях се на малки парчета,
небосклон от кървящи звезди,
а сред тях - една малка планета,
а на нея, надявам се - ТИ!
И потрепва във мене компаса,
всеки път щом усмихнеш се ти,
но потъва във сивата маса,
в океан от безцветни съдби. ...