Nov 19, 2009, 11:13 AM

Уморих се 

  Poetry » Phylosophy
1039 0 9

Уморих се

 

Уморих се от играта на любов,

от звука на вечното „обичам те”,

клетви,  дадени кат’ благослов,

при зова на плътското привличане.

 

Уморих се от играта на лъжи,

парещи ме някъде в сърцето,

като  падащи  в нощта звезди,

с нож прерязващи ми битието.

 

Уморих се от играта на честта,

псевдо или истински възможна,

поизтрита в днешни времена,

но със заместител невъзможна.

 

Уморих се от  игричките ти аз,

от години все едни и същи,

от заучената ти до болка страст

и от грешки, само теб присъщи.

 

Уморих се и ще си почина,

някъде ще се покрия в дън земя.

Само с мислите си искам да замина,

непозната да остана за света.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Почини си и пак ела със стиховете си да ни караш да се замисляме, да се поспрем и да се зарадваме на красотата около себе си, на малките неща, на това, че ни има на този свят!
  • И след като си отпочинеш, върни се пак, за да ни радваш със прекрасните си стихове!
  • Ето че любовта може и да уморява, и да поражда желание за бягство/само да не е в дън земя!/, особено ако е лишена от чувства.Страстта е порой, който преминава, а чувствата са златните камъчета на дъното. Те остават.
    Поздрав!
  • Хубаво е! За разлика от живота...
  • Поздрав !
  • Ангел, Вяра, Габи, благодаря ви!
  • Въпросът е, че след покриването вдън земя...пак се връщаме!
    А може би така светът е по-интересен...кой знае..(
    Поздравления - много ми хареса, Дора!!!
  • Страхотно ми хареса. Може би всеки би могъл да намери в думите ти частица от себе си...Поздравления за хубавия стих.
  • !!!
    И аз се чувствам така.
Random works
: ??:??