Уморих се
Уморих се
Уморих се от играта на любов,
от звука на вечното „обичам те”,
клетви, дадени кат’ благослов,
при зова на плътското привличане.
Уморих се от играта на лъжи,
парещи ме някъде в сърцето,
като падащи в нощта звезди,
с нож прерязващи ми битието.
Уморих се от играта на честта,
псевдо или истински възможна,
поизтрита в днешни времена,
но със заместител невъзможна.
Уморих се от игричките ти аз,
от години все едни и същи,
от заучената ти до болка страст
и от грешки, само теб присъщи.
Уморих се и ще си почина,
някъде ще се покрия в дън земя.
Само с мислите си искам да замина,
непозната да остана за света.
© Дорика Цачева All rights reserved.
