Jun 7, 2008, 10:52 AM

Уморих се

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Уморих се

Уморих се от празни мечти
в душата ми все да горчи.
Уморих се от надежди слепи,
как искам любов да ти дам с пълни шепи...

Уморих се от сънища така фалшиви,
от нощите пусти и сиви.
Уморих се след вятъра тичам,
как искам само теб да обичам...

Уморих се от сълзи в очите,
без тебе неми останаха дните.
Уморих се да търся пътеки,
как искам до мене да бъдеш навеки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...