Уморих се
Уморих се...
Уморих се да бъда това тромаво тяло,
уморих се да виждам сиво-черно
и съвсем мъничко бяло,
уморих се да чувам
недоволния стон на човешкото цяло.
Искам да разбирам
какво нощем си шепнат листата.
Искам да чувствам
как сутрин тихо расте тревата.
Искам да виждам как в светлина
пулсира над мен синевата.
Искам да мога като летен дъжд
да целувам багрите на цветята.
Искам да съм вятър и птица,
кръжащи на воля във небесата.
Затова
ще разкъсам, ще пробия
воала на виталната си умора.
Ще се освободя, ще се спася
на ума господар от затвора.
И чак тогава ще видя
как всичко около мен
във блясък ликува,
ще приема света с новия поглед,
в който
съзнанието ми ще съществува!
© Татяна Борисова All rights reserved.
Поздрави и добре дошла!