Jun 8, 2010, 6:16 PM

Уморих се да бъда мъжествен!

1.1K 0 7

Уморих се да бъда мъжествен!

Да обгръщам с учтиво внимание!

Уморих се от милите жестове,

от изпълнени с нежност послания...

Уморих се да бъда харесван,

ала - никога - не и  обичан!

Уморих се и да ме заместват

със битовизма на кича...

И каква ли  е тази умора,

дето толкова пък ми хареса?

Вече няма с кого и да споря!

И не питам жените къде са!

Уморено сега си почивам

и това ми се струва приятно...

Но в един миг внезапно откривам,

че и връщане няма обратно...

Днес, замислен, в албуми подреждам

Спомените си – поизбелели!

Уморена лежи в тях надеждата...

Уморено и дните са спрели..

Уморено пропуснал съм нещо

и това е – по всичко личи -

че очаквал съм просто да срещна

уморени от обич очи...


8 юни 2010   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих! Умората е знак, че е изчерпан изворът на миналото и същевременно тя е мост към нещо бъдещо, ново, може би по-зряло и велико! Открий го! Успех!
  • Уморих се да бъда мъжествен!
    Да обгръщам с учтиво внимание!
    Уморих се от милите жестове,
    от изпълнени с нежност послания...
    Не се уморявай, моля те!!! Нали само тогава ние се чувстваме женствени, когато вие...когато...Леле колко хубаво си го казал!!!


    А тук лъжеш!
    Уморих се да бъда харесван,

    Нали?!
  • Аз пък не съм уморена да го препрочитам!
  • БЛАГОДАРЯ СЪРДЕЧНО ЗА ВНИМАНИЕТО, ПРИЯТЕЛИ!!!!
    "Уморено сега си почивам

    и това ми се струва приятно..."
  • Само така!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....