УМОРИХ СЕ ЖИВОТЕ
Граби ме, животе!
Граби безвъзвратно!
Изпивай силите ми,
нека съм слаба!
Нека знам,
че няма връщане обратно
и не мога
от миналото да избягам.
Събаряй ме, животе,
нека падам,
отдавна коленете ми
са разранени,
но не от търсенето на
признания и слава,
а от копнежа
да обичам някой като мене,
такъв, какъвто
вярва в чувства святи
и с усмивка ме посреща
на входната врата.
Уморих се вече, животе,
ти не си ми приятел,
а само "нещото",
онова, преди смъртта.
Граби безвъзвратно!
Изпивай силите ми,
нека съм слаба!
Нека знам,
че няма връщане обратно
и не мога
от миналото да избягам.
Събаряй ме, животе,
нека падам,
отдавна коленете ми
са разранени,
но не от търсенето на
признания и слава,
а от копнежа
да обичам някой като мене,
такъв, какъвто
вярва в чувства святи
и с усмивка ме посреща
на входната врата.
Уморих се вече, животе,
ти не си ми приятел,
а само "нещото",
онова, преди смъртта.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
