Един път, изпълнен с радост,

в една красива зимна нощ.

Един път, изпълнен с идеи,

с красиви празнични мечти.

Спомням си, сякаш беше вчера,

как пътувах с наслада.

И край на всичко само за миг,

ужас, крясъци, вик.

Безжизненото ми тяло на земята,

уплашени, плачещи лица.

Всичко изпълнено със страх,

а душата ми скиташе в мрак.

Тъмни, дълги коридори,

спомени, смразяващо жестоки.

Ясно беше, всичко свърши,

и после - чудо! просто отворих очи.

Боже, колко слепи сме били,

кратък миг наслада,

всъщност е животът ни.

Радост, любов, щастие, тъга,

и думи две накрая...

... пръст при пръстта...

Тежко бе, но осъзнах -

за да живея днес, аз умрях!