Унес под черницата
На бързея по къдрите пенливи,
до плитките зелени на върбите,
под сянката на цъфналите сливи
и в приказния унес на игрите...
Пред миглите свенливи на момиче,
на баба до престилката протрита,
познах на стария обор кирпича
и карах тор с количката пробита...
Сред хаоса на "искам, ала нямам",
с печалната усмивка на тъгата,
на босо върху ръжената слама,
по юлската жарава в жарко лято...
След топката от кърпени парцали
по равните ливади на полето –
до стрес износих вехтите сандали
и мляко пих направо от котлето...
Отминаха под старата черница
на детството ми дните златокоси!...
Отгледа ме една добра светица,
в сърцето си която все ще нося!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
