Урагани
и чувствата в сърцето ми замръзнаха.
а беше лято... някъде далече.
във мен гореше силно, до побъркване.
обърках се. изгубих се. изчезнах.
отрекох всичко. тебе. любовта.
и спомените тежки разпродадох.
прикривах всичките си сетива,
стени рушах и нови си създадох.
и книги. боже, колко, колко много
във тоя ден пропих със мъка тежка.
шептях на себе си: "поезията-огън
дано поправи всичките ми грешки."
а оттогава - нито ред не съм прочела.
отварям книга - и пространство бяло.
не съм такава. може да съм смела,
и може да изглеждам здрава, цяла,
ала във мене всичко е Декември -
от оня сухия, без сняг, студеният.
душата ми е цялата във плевели -
ненужна, грозна, неопитомена.
така че, моля те, не се намръщвай,
когато странна съм и неочаквана -
косата ми отдавна не е къдрава,
сълзите ми - отдавна са изплакани.
ела да стоплиш зимата в сърцето -
накарай сняг да завали в душата.
сложи ми слънце топло на лицето
и, моля те, бъди попътен вятър.
накарай пак щурците да запеят,
и дюлята във двора да разцъфне.
носи ми в шепи зрънца смелост
и щом говоря тъжно - ме прекъсвай.
така че, моля те, ела по-бързо,
косата ми да къдриш с пръсти.
последното парче от пъзела си.
последно моля те...
не се обръсвай.
(:
защото в тръпнещата ти брада се крие всичко.
и в нея е и моята любов.
19:21
11. декември 09
© Люляк All rights reserved.
