Прозорците се взираха във мрака
под пламъка на свещите, догарящи.
Едно дете стоеше там да чака
от старец някакъв мечтаните подаръци.
Какво, че вътре бе студено, тъмно?
Какво, че буря виеше в комина?
Нали сърцето беше някак пълно
със вярата, че старецът го има?
Ах, ето! Чу детето звън камбанен
и вън изтича – гологлаво, босо,
но се оказа, че дошъл неканен
клошарят стар за милост пак да проси. ...