Уроци по солфеж
Дали поради криза повсеместна
попара всички правят си? С оцет.
И щом от простотията се стресна,
аз клюмвам, от съмнения обзет,
че май не съм частица от тълпата.
Часовникът ми – вечно пренавит,
порода съм - световно непозната,
в "Червена книга" вписан индивид.
На залези и на щурци съм чедо,
стихът ми често литва – до възбог,
лицето – от безсъние е бледо,
но ангелът ми е експерт – по рок.
Сред киселите на метла се вози,
душата ми. И някак (знам ли как?),
успява да сънува еднорози
и да си пее. От зори до мрак.
Когато от живота ти се сгади,
достатъчно е лапа да дадеш...
Изчезващ вид сме, знам – душевно млади
и с ангелски уроци по солфеж.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
