NINYA (Марияна Георгиева)
24 202
Oct 30, 2007, 8:48 AM

УРОК ПО ЛЮБОВ 

  Poetry » Love
1285 1 11

УРОК ПО ЛЮБОВ

Ти ме гледаш самоуверено и всеотдайно,
но не този поглед ми трябва,
за да ме накараш да остана.
Досега си избирал много,
но не знеш,
че всъщност ти си избраният.
Избиран си заради силата,
заради славата, която имаш,
заради буйната страст,
но не и заради това,
което си без тях...
Бил си избиран, но не и разбиран...
Ето защо са нетрайни очите,
в които се вглеждаш...
Затова са студени ръцете,
затова е самотно сърцето.
Затова не те наранява раздялата...
Затова за никоя не съжаляваш...
Ако намериш истинската,
сигурна съм, че ще се стъписаш
и смутен ще се рееш в мислите,
които ще пълнят душата ти...
Ще осъзнаеш, че всички дни
наричаш с едно име,
че се усмихваш на собствената си невинност
и на момчешката нервност,
която ти носят две очи -
единствени и с друго в света несравними.
Ще се видиш красив, прероден,
с неподозирани досега желания надарен.
Ще изпитваш безкрайна нужда да даваш.
Да даваш и да се надяваш...
Тогава ще дойдат болката и страха
да не бъдеш наранен от раздялата.
Едва когато ги видя в очите ти -
БОЛКАТА И СТРАХА,
едва тогава ще съм сигурна,
че мога да остана...
А що се отнася до мен -
гледам те, шептя ти тези слова,
а душата ми, цялата,
е... БОЛКА И СТРАХ...
/току-що го осъзнах/

© Марияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??