Feb 14, 2019, 1:58 PM

Урок по неслучайност

  Poetry » Love
773 8 15

Съдбата знае кой с кого да срещне.

Живота скъсан майчински тропосва.

Не питай как. Въпросът ти е смешен.

Въпрос - от любопитството износен.

 

Тя има своя точен миг от дата,

пространството превърнал във надежда.

А пътят, закодиран от съдбата,

не е гланциран лист със два чертежа.

 

Случайността в момента не участва,

хазартен ход за тебе не планира.

Да не избързаш сам да хвърлиш ласо!

Съдбата твоя точен миг избира.

 

Когато апогейна неслучайност

докосне твоя ден с вълшебни устни,

излишно е да  разгадаваш тайни.

Хвани мига си! И не го изпускай!

 

13.02.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...