Урокът на морския бриз
един спомен отдавна забравен,
ти беше поредния мой каприз,
за цяла вечност така изоставен.
Без глас лъчите шеметно говорят,
на всичко за мене беше готов,
в сърцето бушуват чувства и спорят,
защо не ти отвърнах с любов?
Обичаше ме силно в онези дни,
но глупава бях и не го оцених.
Сега те желая, но ти усмивката скри
и към себе си затвори всички врати.
Човек от своите грешки се учи,
това ми навяваше морския бриз...
В живота свой аз не сполучих,
защото те имах за пореден каприз...
30.11.07
© Нина Найденова All rights reserved.
