Dec 1, 2007, 9:02 AM

Урокът на морския бриз

  Poetry
761 0 2
 Доведе със себе си морският бриз,
 един спомен отдавна забравен,
 ти беше поредния мой каприз,
 за цяла вечност така изоставен.

 Без глас лъчите шеметно говорят,
 на всичко за мене беше готов,
 в сърцето бушуват чувства и спорят,
 защо не ти отвърнах с любов?

 Обичаше ме силно в онези дни,
 но глупава бях и не го оцених.
 Сега те желая, но ти усмивката скри
 и към себе си затвори всички врати.

 Човек от своите грешки се учи,
 това ми навяваше морския бриз...
 В живота свой аз не сполучих,
 защото те имах за пореден каприз...

 30.11.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...