Dec 1, 2007, 9:02 AM

Урокът на морския бриз

  Poetry
763 0 2
 Доведе със себе си морският бриз,
 един спомен отдавна забравен,
 ти беше поредния мой каприз,
 за цяла вечност така изоставен.

 Без глас лъчите шеметно говорят,
 на всичко за мене беше готов,
 в сърцето бушуват чувства и спорят,
 защо не ти отвърнах с любов?

 Обичаше ме силно в онези дни,
 но глупава бях и не го оцених.
 Сега те желая, но ти усмивката скри
 и към себе си затвори всички врати.

 Човек от своите грешки се учи,
 това ми навяваше морския бриз...
 В живота свой аз не сполучих,
 защото те имах за пореден каприз...

 30.11.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...