Усещам погледа магичен
Улавям погледа магичен
и бавно,
бавно
се разтапям.
Не съм желязо,
а момиче.
Сърцето не кове стомана.
Притваряш устни,
галиш ме полека.
Целуваш ме с луда плам.
Омайваш ме
с лъжи нелепи.
Не говори.
Не вярвам.
Решила съм.
Ще бъдем там.
Не мисля и ефирно се събличам.
Нощта е наша,
нека да не спим.
Телата ни се сливат в мощен ритъм
и жаждата, един за друг ще утолим.
Но всичко свършва.
Ето, че се зазорява.
Проблясват първите лъчи.
Ти тръгваш.
Не. Аз няма да те спра.
Вълшебството на този миг единствен
не искам
със сълзите
да разваля.
© Наталия Божилова All rights reserved.
