Усещане
Усещане
Усещам колко си топла, докосвам те
Аз те целувам, а ти прегръщаш ме
Опознавам всяко кътче от теб
Ти проникваш в моето съзнание
След като си замина, остана празно място в мен
Ден след ден мечтая да сме заедно
Вятъра нашепва плахо твоето име
Поглеждам езерото, там виждам твоя лик
Помирисвам цветята, в тях усещам твоето ухание
Докосвам копринените завивки - те като кожата ти са
Всичко ми напомня за теб, за твоята чиста душа
За това как бяхме заедно, макар за кратко
Лягам, но не спя, все още помня
Сякаш е сега - двама с теб в екстаз
Сякаш беше вчера, полудявам ли?
Не проумявам нищо, аз кой съм?
Минават минутите, нижат се дните
Аз все още те усещам до мен в онази нощ
Цветята окапват, бавно губят аромата си,
Но аз все още усещам твоя подлудяващ аромат
Сега те срещам пак, ти ли си това?
Не, не си няма го онзи аромат
Няма я тази чиста душа, която ме плени
Каква е тази уродлива душа в теб?
Оставам сам във мрака, не проумявам
Сам със спомените святи, какво стана с тебе?
Защо поквари душата си, защо не мога аз да си простя!
Защо я няма любовта? Тя единствена ни бе!
Усещам колко си топла, докосвам те
Аз те целувам, а ти прегръщаш ме
Опознавам всяко кътче от теб
Ти проникваш в моето съзнание
След като си замина, остана празно място в мен
Ден след ден мечтая да сме заедно
Вятъра нашепва плахо твоето име
Поглеждам езерото, там виждам твоя лик
Помирисвам цветята, в тях усещам твоето ухание
Докосвам копринените завивки - те като кожата ти са
Всичко ми напомня за теб, за твоята чиста душа
За това как бяхме заедно, макар за кратко
Лягам, но не спя, все още помня
Сякаш е сега - двама с теб в екстаз
Сякаш беше вчера, полудявам ли?
Не проумявам нищо, аз кой съм?
Минават минутите, нижат се дните
Аз все още те усещам до мен в онази нощ
Цветята окапват, бавно губят аромата си,
Но аз все още усещам твоя подлудяващ аромат
Сега те срещам пак, ти ли си това?
Не, не си няма го онзи аромат
Няма я тази чиста душа, която ме плени
Каква е тази уродлива душа в теб?
Оставам сам във мрака, не проумявам
Сам със спомените святи, какво стана с тебе?
Защо поквари душата си, защо не мога аз да си простя!
Защо я няма любовта? Тя единствена ни бе!
© Benifios All rights reserved.
