Усети ли как птичките пропяха,
усети ли вкуса на пролетта,
а още есентта не е съблякла
дрехата от падащи листа.
Усети ли ти огнения поглед,
усети ли онези ветрове,
докосващи те даже и неволно,
следа оставят в твоето сърце.
Усети ли ти музика в униние,
и красотата в грозното отвън,
усети ли как бавно в теб покълва
любовта към някой друг живот.
© Иван Русланов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
