Усещане за вечност
Знам:ще дойде такова време.
Усещам го до мозъка на костите,
че някога своя дял ще взема
в сезона на безкрайните пости.
За миг ще се оттърся от баласта
и забравя миналото на греховете.
Дърветата на есенните страсти
ведро ще изгреят с плодовете си.
Дано да бъда докрай пречистен.
И с предчувствие за снежна зима.
Нима дочувам похода на мислите
по пътеката на тихата незримост?
Но сега още неотстъпно дишам
и очите ми топъл пейзаж рисуват.
Остава само със слово да опиша
усещането недосънувано...
© Стойчо Станев All rights reserved.
