Дори и с душа, от мрака пленена,
прелитай в сън, изваян от мечти,
дори нощта да е от студ ранена,
не оставяй звездата да се вледени.
И ако пак те приспива тъгата,
ти в съня си ù благодари,
че отново пърхаш в светлината,
която ще ти подари искри.
А утрото ще грейне с вяра,
грабни го с трепетни очи,
вдъхни сега от топлината бяла
на хиляди пулсиращи лъчи.
© Боряна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
