Усещането ми...
Усещането ми...
Има дни, в които изглежда,
че всички цветя увяхват,
че нищо не може и не иска
да излезе от сърцето,
че нещата не се случват
естествено или пък изобщо,
че не са логични и реални,
че нелогичното е логично
и логичното - нелогично
рационалното - безумно
и безумното - нерационално
и няколко пъти обратното,
че всичко е объркано
че съжалението и болката
ни заобикалят, за да ни прегърнат
и превърнат във вечно страдание...
Тогава си затварям очите...
и осъзнавам, че сълзите
са истинското нещо, това
което в тях излиза от душата ни,
за да потърси лицето, сърцето,
пътят на към бягството,
а към завръщането...
В този момент, нещо
силно в мен забива
като камбана, като клавиш,
като струна, като палка,
като мундщук*, като удар
и чувам гласа на някой обичан,
който разбира усещането ми...
© Лили Вълчева All rights reserved.
...
