Усещаш ме,
студените ми устни
по топлата ти шия,
прогарят те отвън навътре,
на пепеляви приливи,
които те задушават
и не можеш да дишаш.
Усещаш ме,
как затварям очите ти
с превръзка от моите пръсти,
как ти шепна и как трептиш.
Усещаш ме,
усещаш как куршумът те пронизва,
усещаш как уплашен от смъртта си,
усещаш ме силна към мрака да те водя,
усещаш, че ще те имам завинаги,
усещаш, че няма как да се избавиш.
© Слънце All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
