Усещаш ме,
студените ми устни
по топлата ти шия,
прогарят те отвън навътре,
на пепеляви приливи,
които те задушават
и не можеш да дишаш.
Усещаш ме,
как затварям очите ти
с превръзка от моите пръсти,
как ти шепна и как трептиш.
Усещаш ме,
усещаш как куршумът те пронизва,
усещаш как уплашен от смъртта си,
усещаш ме силна към мрака да те водя,
усещаш, че ще те имам завинаги,
усещаш, че няма как да се избавиш.
© Слънце All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
